Вятърът шептеше ми нечувани слова.
И ненамерена отново аз останах
онази вечно търсеща душа,
като в средновековна рамка пропиляна...
Картина съм на сляп художник.
Неизпятата мелодия на глух маестро.
Като рицар, потъпкал своя подвиг,
аз кланям се на богове и хали, че в душата ми е есенно...
И нямам време да се боря.
В себе си мислите си губя,
но пък със живота научила съм се да споря,
че шедьовър съм на някаква непрочула се илюзия... ...