Друга прокопсия
Живота е една голяма свещ -
веднаж при раждане се пали.
И този пламък - светъл и горещ
топù ни восъка и гали.
Затуй и на рождени дни комай
запалваме поред свещички.
Така си изброяваме докрай
натрупаните в нас чертички.
Измине ли годината - черта,
показва: още пламък има.
За нас не е отворена врата -
далече сме от люта зима.
Блаженни са онези в чийто край
стопена е свещта до края.
И те заслужено отиват в Рай,
за да се радват на безкрая.
И целият човешки земен род
приема свойта орисия.
Защото зад небесния ни свод
се шири друга прокопсия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави и от мен!
