12 мар. 2015 г., 15:29

Друга прокопсия 

  Поэзия » Философская
441 0 4
Живота е една голяма свещ -
веднаж при раждане се пали.
И този пламък - светъл и горещ
топù ни восъка и гали.
Затуй и на рождени дни комай
запалваме поред свещички.
Така си изброяваме докрай
натрупаните в нас чертички.
Измине ли годината - черта,
показва: още пламък има.
За нас не е отворена врата -
далече сме от люта зима. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??