koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
12 мар. 2015 г., 15:29

Друга прокопсия 

  Поэзия » Философская
405 0 4

Живота е една голяма свещ -

веднаж при раждане се пали.

И този пламък - светъл и горещ

топù ни восъка и гали.

 

Затуй и на рождени дни комай

запалваме поред свещички.

Така си изброяваме докрай

натрупаните в нас чертички.

 

Измине ли годината - черта,

показва: още пламък има.

За нас не е отворена врата -

далече сме от люта зима.

 

Блаженни са онези в чийто край

стопена е свещта до края.

И те заслужено отиват в Рай,

за да се радват на безкрая.

 

И целият човешки земен род

приема свойта орисия.

Защото зад небесния ни свод

се шири друга прокопсия.

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Казват, че истинска смърт няма, само тялото умира, а душата
    преминава от едно тяло в друго тяло, преражда се, в този
    смисъл всяко ново начало е възможност да коригираме грешките
    от предишния си живот... Поздрави и от мен!
  • !!!
  • Мъдро стихотворение. На мен лично ми е все едно какво ни очаква след смъртта:

    "Ад или Рай - все едно е какво ти остава,
    те са еднакво далеч и встрани от сърцето."

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=316915

    Поздравление, Никола! Отлично написано стихотворение.
  • Дано да има още чертички, че не се знае дали ще отидем в Рая! Харесах!
Предложения
: ??:??