Друга прокопсия
Живота е една голяма свещ -
веднаж при раждане се пали.
И този пламък - светъл и горещ
топù ни восъка и гали.
Затуй и на рождени дни комай
запалваме поред свещички.
Така си изброяваме докрай
натрупаните в нас чертички.
Измине ли годината - черта,
показва: още пламък има.
За нас не е отворена врата -
далече сме от люта зима.
Блаженни са онези в чийто край
стопена е свещта до края.
И те заслужено отиват в Рай,
за да се радват на безкрая.
И целият човешки земен род
приема свойта орисия.
Защото зад небесния ни свод
се шири друга прокопсия.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрави и от мен!
