16.02.2011 г., 16:31 ч.

Другар 

  Поезия
481 0 0
Бях малък, когато посяха
пред къщата наша върба,
на ръст беше с мене,
стеблото бе тънко и слабо тогаз.
Растях и върбата с мене,
другар сякаш беше ми тя,
за нея се грижих, край нея се смеех,
край моята малка върба.
И ден не минуваше, без да я галя
и час, без до ней да стоя,
игрите с другари заменях с върбата,
за моята малка върба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Мерков Всички права запазени

Предложения
: ??:??