Feb 16, 2011, 4:31 PM

Другар 

  Poetry
484 0 0
Бях малък, когато посяха
пред къщата наша върба,
на ръст беше с мене,
стеблото бе тънко и слабо тогаз.
Растях и върбата с мене,
другар сякаш беше ми тя,
за нея се грижих, край нея се смеех,
край моята малка върба.
И ден не минуваше, без да я галя
и час, без до ней да стоя,
игрите с другари заменях с върбата,
за моята малка върба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Мерков All rights reserved.

Random works
: ??:??