6.02.2013 г., 14:54

Другия

521 0 1

С Другия в себе си да поговорим.

Той ни подсказва кога сме сгрешили.

Съветва ни умно и честно да спорим.

Внимава да бъдем учтиви и мили.

 

Държи ни нащрек и ни прави красиви

дори в неудобни и трудни моменти.

Мечтите ни пази учудващо живи.

Упреква ни, съди ни без сантименти.

 

Дали ни обича все още не знаем,

но Другият в нас си е странна порода.

Взискателен, строг и привидно нехаен,

робува на някаква смахната мода –

 

невидим, незнаен  във нас да се крие,

за себе си дума дори да не казва.

От правия път щом встрани се отбием

да ни върне отново, но без да наказва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Упреква ни, съди ни без сантименти."

    Трудно постижимо, но не и невъзможно! Да пазим по-чистото ни "аз"!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....