Аз искам да те запомня,

както си сега притихнал.

С горчивата усмивка,

с бялата ти риза,

с молбата, нестигнала

до думите.

С молбата в очите.

Аз искам така да те помня,

човечен и истински.

Да забравя позите

и преструвките клиширани,

и думите фалшиви

с превзетата тъга.

Обичам те така.

Така във здрач покрил

разсърдените си очаквания

и неумело скрил

трепета на дланите.

Така смутен и мълчалив,

преглътнал укори и гняв.

Така треперещо ревнив,

без глас, без шум, без цвят.

Аз искам такъв да те помня -

над мене разперил криле.

Страхлива орлица, която

пази своето щуро дете.

Аз така те обичам,

такъв те желая,

такъв ще те помня

в сърцето си.

Без модерните дрешки,

без помпозните думи,

без преструвките младежки.

Без да бъдеш друг.

Сега сме само двамата.

Имаш право на грешки.

Имаш право на лудост.

Аз такъв те копнея.

Такъв те рисувах

от масата в ъгъла.

Измислям те върху всяка

измачкана салфетка,

попила следите

на виното... толкова вечери.

Такъв ми трябваше.

Сега е вече късно.

Ала ще те помня.

С бялата ти риза,

с бялата тъга,

със ревността

и с любовта,

която криеш

неумело в здрача.

За теб - такъв ще плача,

такъв ще ми липсваш.

Другият нищо не значи.

За другия с досада

ще казвам: "Познавам го!"

Другия с твоето име

никога няма да наричам.

Аз не го харесвам никак.

Аз го отричам.