Джудит
33 резултата
Беше нощ, вятърно полудяла
от еротиката на звездите.
Нощ на тайни и сладка омая.
Преплетохме ли си съдбите?
Беше нощ и беше само наша ...
  754 
Ходим из прашните улици,
броим провали и възходи,
срещаме кучешки глутници
и забравяме произхода си.
Търсим в суетата утеха ...
  949 
При сблъскването на два остри камъка може и да не се роди прашинка брашно, която после да се замеси и да нахрани огладнелите, потни сенки, прибрали се вечерта в едно място, което наричат дом, а усещат като пространство, но между тях винаги се ражда искра. Разгаря се огън, пламва мелницата, пламва и ...
  1195 
„Когато се молиш, скрий се в тайната си стаичка“
„Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал“.
Притиха времето и всеки шум,
вятърът не носи ароматност.
Една картина жива в твоя ум ...
  786 
В ъгъла на спомена,
пречупен до невъзможност
от болните амбиции
на неистини и измислици,
се промъква ...
  665 
Тишина.
А в нея гласове
на убити птици.
И сънища
без изход. ...
  651 
Сред шепот от звезди и сблъсък
на налети незаконно чаши,
поруменели от изпитото вино,
се появи усмивка.
Изгревите кръстихме наши ...
  767 
Не можем да спасим
залеза единствено с надежда,
слънцето все някога ще спре.
Мига не можем да превърнем
във вечност и във вяра - ...
  788 
Чертая окръжности бели
и ги посипвам с брокат и червило.
Стават моите затвори красиви
и като мънички надежди
бляскат в нощните двери ...
  1163 
Малко горещина от отминалото слънце...
1. Коктейл
Лед със ръбчета,
водка със сламка,
череши в кубчета - ...
  549 
Завърнах се след толкова лета,
след толкова победи и погроми -
да поседя край жълтите цветя,
където някога живееха гноми.
А отсреща, в алената ни леха, ...
  929 
Някога Данте и Вергилий
ни поведоха през АДА,
а после Гео Милев каза,
че Вергилий не съществувал.
А Данте остана в прахта ...
  601 
Животът ни е посока без име,
която винаги се случва грешна,
по стъпките ù влачим се безименни
и ние, и ние самите безнадеждни.
И търсим нещо - знаем ли какво? ...
  555 
Сбогом, свят на феи и на гълъби,
разрушен е от бомби града ми.
Сбогом, думи красиви и безсънни.
Сивота, добре си ми дошла!
Навреме спирам, даже закъснях, ...
  633 
Какво остава, когато спрем да се големеем и да се правим на важни? Къде отива цялата ни злоба, цялата апатия, цялата мъдрост, когато самотно притваряме очи и се молим сънят да дойде бързо? Какво казва душата ни, когато болка прорязва мислите и не можем да съчиним ни едно адекватно изречение и ни се ...
  1608 
Няма ги безкрайностите вечни,
няма извънвъздушни сияния.
Няма съдби синьо преплетени,
няма сбъднати крехки мечтания.
Има сенки от сивкави реалности, ...
  584 
Свечерява се, мамо, свечерява се.
И застудява, пак се вледенява
в сърцето ми оная пустиня.
А него го няма.
Свечерява се, мамо, свечерява се. ...
  763 
"Векът е разглобен,
о, дял проклет -
да си роден, за да го
сложиш в ред."
Трябва ли да сложим този свят на място? Трябва ли да се опитаме да върнем нещата, както си им реда? Трябва ли? ...
  5015 
Свеж смях и цветя.
И разходка в нощта.
Ти нахлу като вятър
в графика на света
и изтри ...
  697 
Наричаха я странна. Наричаха я луда. Страхуваха се от нея, избягваха я. За тях тя беше нещо забранено, нещо грешно и тъй желано. Искаха я. Искаха да я притежават, да я разкъсат, да я завладеят и управляват. Те я желаеха толкова силно, че я мразеха заради себе си. Тя нямаше право да бъде такава. Няма ...
  674 
Ще мога ли да напиша есе за любовта, използвайки само въпроси? Ще мога ли да задам всички въпроси? И не трябва ли да има и отговори? Наистина ли това сладко чувство умее единствено да те тревожи със своите хиляди питания? Защо няма в любовта аксиоми и константи? Защо има само въпроси? Дали има отгов ...
  1227 
Понякога, когато много ми тежи,
когато от неизплакани думи боли,
когато в тъмното сънят не пристига,
а хали ме връхлитат и бури ме застигат,
тогава, майче, ми трябва твоята ръка, ...
  882  10 
На 20 Април 1876г., следобяд Георги Бенковски обявил избухването на Априлското въстание, което имало за цел да освободи България.
АПРИЛ - име, което буди сълзи и гняв. Име, което звучи като тръба, разбудила мъртъвци. Име, което значи смърт и кръв, и ужас и вечна слава.
Ние все забравяме, но историят ...
  4285 
Човек се ражда свободен, ала живее окован
(есе)
Аз не помня своето раждане, болничната стая, първата прегръдка на мама. Не помня първия си дъх, с който жадно съм поела в дробовете си живот. Не помня кога съм усетила за първи път онзи сладък аромат на мама. Не помня свойта "свобода".
Но оковите са др ...
  2046 
Аз искам да те запомня,
както си сега притихнал.
С горчивата усмивка,
с бялата ти риза,
с молбата, нестигнала ...
  1123 
Чакам да цъфнат люляците и пролетта да се напръска с любимия ми аромат. Чакам още щъркелите, че мартеницата обещава да виси на китката ми до лятото. Чакам да дойде Великден, че да замеся тестото за козунаците. Тази година за първи път ще ги меся сама.
Чакам да си взема изпитите, защото съм си обещал ...
  1768 
Не можем да спасим
умиращия лъч,
червените мъгли.
Сърцето спомени брои
ала забрава ...
  632 
Вървейки из прашните улици на всекидневието и дишайки аромата на мъглите, и спъвайки в разместените сиви плочки на тротоара, и губейки вярната посока и на хода си, и на мислите си и на целия си свят, се случи нещо. Не толкова неочаквано, колкото изненадващо. Защото аз чаках промяна, чаках я като дет ...
  1163 
Ти идваш и си тръгваш
все по прашинка взел
от мен и моята младост.
Докога да се залъгвам,
че ограбването не е цел, ...
  900 
Ще идвам във съня ти,
нощите ти ще превземам -
нежелана и нечакана,
неповикана, нахална...
Ще идвам в тишината, ...
  1612 
Ръцете, трескави от допири
разкъсаха слепотата на света -
лилави сенки, лилави вопли...
всичко е само люляков цвят.
Няма небе, а земята руши се ...
  619 
Светът е само една лоша песен,
без извивки, като болка права.
Стоиш накрая й почти божествен,
но значи ли наистина такъв.
Аз по улиците минавам ненужна, ...
  602 
Поредна вечер се прибира изморен,
прашен и пиян, и гладен.
Денят му пак е бил ограбен
и неспокоен ще е краткият му сън.
Живота псува безразборно, ...
  691 
Предложения
: ??:??