Баткото (Николай Христов)
61 1176
19.11.2008 г., 13:22 ч.

Другият ми пулс 

  Поезия » Философска
664 0 15

    ДРУГИЯТ МИ ПУЛС

                              На моите ефирни богини

 

Ефирна целувка, въздишка за сбогом

и споменът ляга, с ласка прегърнат.

А думите чакат и трябва да мога

магия и огън в пулс да превърна.

 

Пак се завихрят по орбити шеметни

цифрова памет и съдби аналогови.

Аз ще съм никой, но Те ще са времето

в личните сметки на хиляди влогове.

 

Тихо и преходно - в това измерение,

два мои гряха, втъкани в годините,

дежурят на смени, но будни са гените,

а в тях е кодиран дъхът на богините.

 

И утре ще звънне пулсът на времето

в полет на птица и в ритмика песенна,

в цветна палитра... и в сиво безвремие.

И в двата ми гряха, към рая понесени...

© Николай Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??