Другият ми пулс
ДРУГИЯТ МИ ПУЛС
На моите ефирни богини
Ефирна целувка, въздишка за сбогом
и споменът ляга, с ласка прегърнат.
А думите чакат и трябва да мога
магия и огън в пулс да превърна.
Пак се завихрят по орбити шеметни
цифрова памет и съдби аналогови.
Аз ще съм никой, но Те ще са времето
в личните сметки на хиляди влогове.
Тихо и преходно - в това измерение,
два мои гряха, втъкани в годините,
дежурят на смени, но будни са гените,
а в тях е кодиран дъхът на богините.
И утре ще звънне пулсът на времето
в полет на птица и в ритмика песенна,
в цветна палитра... и в сиво безвремие.
И в двата ми гряха, към рая понесени...
© Николай Христов All rights reserved.
