12.08.2024 г., 19:21

Другият в мен

320 3 2

ДРУГИЯТ В МЕН

... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма,
зарязал работа и хляб, женица, челяд, дом с огнище,
с душа – хвърчилце на канап, търча из пламнало стърнище,

не знам какво се случва с мен, но знам какво се случва в мене,
навътре – в себе си вглъбен, започвам да си ставам цѐнен,
черноработник, плувнал в пот, енигмите си взел да кърти,
пропуснах не един живот със сватби, рождества и смърти,
дано децата ми простят, че пях с неземните авлиги? –
във този мой измислен свят аз пиша мъчните си книги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не знам какво се случва с мен, но знам какво се случва в мене,
    навътре – в себе си вглъбен, започвам да си ставам цѐнен,
    черноработник, плувнал в пот, енигмите си взел да кърти,

    Всички сме така, Валюше.
  • Не случайно руските "матрьошки" показват, че човек носи своите потребности и привички в обемен и многолик аспект.
    Валери, мисля, че малко люде осъзнават трезво и безапелационно това, което при теб е:самоотричането в името на творческите ти постижения, за да достигнеш до апогея на лиричните си изповеди.
    Поздравления!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...