Валери_Станков (Валери Станков)
1411 947
12.08.2024 г., 19:21 ч.

Другият в мен 

  Поезия
88 3 2

ДРУГИЯТ В МЕН

... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма,
зарязал работа и хляб, женица, челяд, дом с огнище,
с душа – хвърчилце на канап, търча из пламнало стърнище,

не знам какво се случва с мен, но знам какво се случва в мене,
навътре – в себе си вглъбен, започвам да си ставам цѐнен,
черноработник, плувнал в пот, енигмите си взел да кърти,
пропуснах не един живот със сватби, рождества и смърти,
дано децата ми простят, че пях с неземните авлиги? –
във този мой измислен свят аз пиша мъчните си книги.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не знам какво се случва с мен, но знам какво се случва в мене,
    навътре – в себе си вглъбен, започвам да си ставам цѐнен,
    черноработник, плувнал в пот, енигмите си взел да кърти,

    Всички сме така, Валюше.
  • Не случайно руските "матрьошки" показват, че човек носи своите потребности и привички в обемен и многолик аспект.
    Валери, мисля, че малко люде осъзнават трезво и безапелационно това, което при теб е:самоотричането в името на творческите ти постижения, за да достигнеш до апогея на лиричните си изповеди.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??