Другият в мен
ДРУГИЯТ В МЕН
... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма,
зарязал работа и хляб, женица, челяд, дом с огнище,
с душа – хвърчилце на канап, търча из пламнало стърнище,
не знам какво се случва с мен, но знам какво се случва в мене,
навътре – в себе си вглъбен, започвам да си ставам цѐнен,
черноработник, плувнал в пот, енигмите си взел да кърти,
пропуснах не един живот със сватби, рождества и смърти,
дано децата ми простят, че пях с неземните авлиги? –
във този мой измислен свят аз пиша мъчните си книги.
© Валери Станков All rights reserved.
