25.05.2017 г., 1:02  

Друго няма

1.8K 12 26

Понасях се по звуци на пиано

и всяко чувство бе един клавиш,

в дълбокото на ре мажорно само

остана ти накрая да трептиш.

 

Не мога да си тръгна прежадняла

от извора на двете ти очи,

там сякаш се е сътворила цяла

една вселена от милион звезди.

 

Не мога и докрай да се напия...

Бездънна жажда вечно ме гори!

Прегърнала съм тая орисия –

обичам ли, до смърт да ме боли.

 

Какво да искам? Друго няма... Няма!

Аз избледнях във твоите следи...

Виж какво направи с мене... Рана...

Една любов без никакви мечти.

 

21.05.17 г.

Алекс (Малката)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Малката Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че се спря при мен, Павка! Радвам се, че ти харесва
  • Харесвам стила ти! Продължавай да пишеш, както го чувстваш! Нека те води само любовта...
  • Но аз не се стремя към съвършенство. Просто искам да го чувствам. Ако го променя по твоя начин ще е перфектно, но ще ми е чуждо. Вече няма да е нещо мое. Приемам поправки, но когато аз преценя и в случая са много големи и ми звучи като чужд стих. Благодаря ти, че ми обърна внимание, но предпочитам да си остане както е. А и в крайна сметка гледам обекта на стиха да го хареса, а тя е доволна. И това ми стига
  • Благодаря! Подобно! Това, че не пишеш за конкурс, не значи, че не можеш да бъдеш прецизна. Така ще изглеждаш още по-съвършена.
  • Благодаря ти, Мони! Не пиша за конкурс, колкото толкова. Усмихната и влюбена неделя ти желая

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...