25.05.2017 г., 1:02  

Друго няма

1.8K 12 26

Понасях се по звуци на пиано

и всяко чувство бе един клавиш,

в дълбокото на ре мажорно само

остана ти накрая да трептиш.

 

Не мога да си тръгна прежадняла

от извора на двете ти очи,

там сякаш се е сътворила цяла

една вселена от милион звезди.

 

Не мога и докрай да се напия...

Бездънна жажда вечно ме гори!

Прегърнала съм тая орисия –

обичам ли, до смърт да ме боли.

 

Какво да искам? Друго няма... Няма!

Аз избледнях във твоите следи...

Виж какво направи с мене... Рана...

Една любов без никакви мечти.

 

21.05.17 г.

Алекс (Малката)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Малката Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, че се спря при мен, Павка! Радвам се, че ти харесва
  • Харесвам стила ти! Продължавай да пишеш, както го чувстваш! Нека те води само любовта...
  • Но аз не се стремя към съвършенство. Просто искам да го чувствам. Ако го променя по твоя начин ще е перфектно, но ще ми е чуждо. Вече няма да е нещо мое. Приемам поправки, но когато аз преценя и в случая са много големи и ми звучи като чужд стих. Благодаря ти, че ми обърна внимание, но предпочитам да си остане както е. А и в крайна сметка гледам обекта на стиха да го хареса, а тя е доволна. И това ми стига
  • Благодаря! Подобно! Това, че не пишеш за конкурс, не значи, че не можеш да бъдеш прецизна. Така ще изглеждаш още по-съвършена.
  • Благодаря ти, Мони! Не пиша за конкурс, колкото толкова. Усмихната и влюбена неделя ти желая

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...