Понасях се по звуци на пиано
и всяко чувство бе един клавиш,
в дълбокото на ре мажорно само
остана ти накрая да трептиш.
Не мога да си тръгна прежадняла
от извора на двете ти очи,
там сякаш се е сътворила цяла
една вселена от милион звезди.
Не мога и докрай да се напия...
Бездънна жажда вечно ме гори!
Прегърнала съм тая орисия –
обичам ли, до смърт да ме боли. ...