May 25, 2017, 1:02 AM  

Друго няма

  Poetry » Love
1.8K 12 26

Понасях се по звуци на пиано

и всяко чувство бе един клавиш,

в дълбокото на ре мажорно само

остана ти накрая да трептиш.

 

Не мога да си тръгна прежадняла

от извора на двете ти очи,

там сякаш се е сътворила цяла

една вселена от милион звезди.

 

Не мога и докрай да се напия...

Бездънна жажда вечно ме гори!

Прегърнала съм тая орисия –

обичам ли, до смърт да ме боли.

 

Какво да искам? Друго няма... Няма!

Аз избледнях във твоите следи...

Виж какво направи с мене... Рана...

Една любов без никакви мечти.

 

21.05.17 г.

Алекс (Малката)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Малката All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, че се спря при мен, Павка! Радвам се, че ти харесва
  • Харесвам стила ти! Продължавай да пишеш, както го чувстваш! Нека те води само любовта...
  • Но аз не се стремя към съвършенство. Просто искам да го чувствам. Ако го променя по твоя начин ще е перфектно, но ще ми е чуждо. Вече няма да е нещо мое. Приемам поправки, но когато аз преценя и в случая са много големи и ми звучи като чужд стих. Благодаря ти, че ми обърна внимание, но предпочитам да си остане както е. А и в крайна сметка гледам обекта на стиха да го хареса, а тя е доволна. И това ми стига
  • Благодаря! Подобно! Това, че не пишеш за конкурс, не значи, че не можеш да бъдеш прецизна. Така ще изглеждаш още по-съвършена.
  • Благодаря ти, Мони! Не пиша за конкурс, колкото толкова. Усмихната и влюбена неделя ти желая

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...