Другото го знаеш
Другото го знаеш
Да стигнеш до предела
на огромно, безкомпромисно обичане.
Да изтъчеш житейска паяжина от загриженост
и в нея да ме оплетеш… пожизнено.
Да ме посееш мокро в залезите като нежно зрънце,
за да покълвам с изгрева на всяко ново слънце…
Да ме събудиш с аромат на топла кожа…
Това го можеш, да, това го мога.
Сред многото минаващи жени
да ме откриеш и познаеш…
А другото?
А другото го знаеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
