29.03.2017 г., 2:55 ч.

Дружина сбрана чест да защитава повдига планини 

  Поезия » Философска
1215 7 11

 

Живели нявга под звездите

джуджета – братче и сестриче.

Във пещера уютна под скалата

домът им бил сърце на планината.

 

По цял ден скитали в гората,

цамбукали със рибите в реката.

Беряли гъби, круши, дренки

и сладки ягодки червенки.

 

Били добри и състрадателни

към всички горски обитатели.

На охлюва поправили черупката,

а на вълка закърпили кожухчето.

 

Пренасяли за бобрите дръвца,

на болен Мечо носили храна.

И всички във гората ги обичали

Джуджето Райчо и доброто му сестриче,

 

което се зовяло Незабравка.

Тя можела да разговаря с мравките,

да пее с птиците, със рибите да плува.

От болките на всичките да се вълнува.

 

Но таз′ идилия да разруши решил

циклопът черен с името Страхил.

Той бил на царство под земята цар

мира и тишината не търпял.

 

Нахлул в гората, потрошил дърветата

взел Незабравка и я сложил в клетка

за да краси подземния му дом…

Изпаднал Райчо в ужас от погрома.

 

Заплакал и закършил той ръце,

обвила болка клетото сърце.

Гиганта страшен как би победил?

С огромна армия бил обграден Страхил.

 

Събрали се животните.Решили

да съберат в едно и ум и сили.

Нахалника Страхил да победят

и Незабравка да освободят.

 

 

 

Пробили дружно бобрите канали.

Руслата на реките като хали

към царството подземно на циклопа

води понесли причинявайки потоп.

 

Плувци отлични – риби, раци, жаби

се спуснали надолу на талази.

Те Незабравка бързичко открили

от робството жестоко я спасили.

 

А бягащите вὀйни на циклопа

лисицата причаквала със сопа.

Със удар обезвреждала ги бързо

с въжета Вълчо бързо ги овързвал,

 

а Мечо в ролята на съдията

осъдил ги на труд превъзпитателен.

Успеят ли да станат по- добри

присъдата им той ще съкрати.

 

От радост Райчо заподхвърлял шапка

че пак била до него Незабравка …

 

Поуката се помни цял живот:

Доброто награждава се с добро.

Дружина сбрана чест да защитава

повдига планини и побеждава…

 

Там някой пита нещо за Страхил?

Избягал той и вдън земя се скрил.

От онзи ден до дните ни дотук

за него нито приказка, ни звук…

 

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Малки приказчици в рими за герои най-любими »

3 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на посетилите и гласувалите. За мен е чест Бъдете здрави!
  • Браво за невероятната приказка!
  • И от мен един глас. Прекрасно!
  • Супер е, Доче! Имаш глас и от мен. Навя ми хубави детски спомени, когато мама ми четеше такива приказки и не знам защо, но направих асоциация с поговорката "Сговорна дружина планина повдига". Поздрави!
  • Приказка за всички! Нека сме задружни срещу Циклопа! Успех, душички!😍
  • Браво, Доче! Все по-рядко се среща хубава детска литература!
  • Каква хубава приказка. Върна ме в детството, Доче. Какво повече мога да кажа. Докато четях ме пренесе в друга - приказна реалност. Майстор си във всичко, което пишеш.
  • Добре, че ми е останал един свободен глас Голяма надпревара ще е и тук.
    Много хубава приказка!
  • Чудесна приказка!
  • Доче, удоволствие си!! ))
  • Ех, че сладурско се е получило! Браво Доче!
Предложения
: ??:??