Дружина сбрана чест да защитава повдига планини
Живели нявга под звездите
джуджета – братче и сестриче.
Във пещера уютна под скалата
домът им бил сърце на планината.
По цял ден скитали в гората,
цамбукали със рибите в реката.
Беряли гъби, круши, дренки
и сладки ягодки червенки.
Били добри и състрадателни
към всички горски обитатели.
На охлюва поправили черупката,
а на вълка закърпили кожухчето.
Пренасяли за бобрите дръвца,
на болен Мечо носили храна.
И всички във гората ги обичали
Джуджето Райчо и доброто му сестриче,
което се зовяло Незабравка.
Тя можела да разговаря с мравките,
да пее с птиците, със рибите да плува.
От болките на всичките да се вълнува.
Но таз′ идилия да разруши решил
циклопът черен с името Страхил.
Той бил на царство под земята цар
мира и тишината не търпял.
Нахлул в гората, потрошил дърветата
взел Незабравка и я сложил в клетка
за да краси подземния му дом…
Изпаднал Райчо в ужас от погрома.
Заплакал и закършил той ръце,
обвила болка клетото сърце.
Гиганта страшен как би победил?
С огромна армия бил обграден Страхил.
Събрали се животните.Решили
да съберат в едно и ум и сили.
Нахалника Страхил да победят
и Незабравка да освободят.
Пробили дружно бобрите канали.
Руслата на реките като хали
към царството подземно на циклопа
води понесли причинявайки потоп.
Плувци отлични – риби, раци, жаби
се спуснали надолу на талази.
Те Незабравка бързичко открили
от робството жестоко я спасили.
А бягащите вὀйни на циклопа
лисицата причаквала със сопа.
Със удар обезвреждала ги бързо
с въжета Вълчо бързо ги овързвал,
а Мечо в ролята на съдията
осъдил ги на труд превъзпитателен.
Успеят ли да станат по- добри
присъдата им той ще съкрати.
От радост Райчо заподхвърлял шапка
че пак била до него Незабравка …
Поуката се помни цял живот:
Доброто награждава се с добро.
Дружина сбрана чест да защитава
повдига планини и побеждава…
Там някой пита нещо за Страхил?
Избягал той и вдън земя се скрил.
От онзи ден до дните ни дотук
за него нито приказка, ни звук…
© Дочка Василева All rights reserved.
Бъдете здрави!
