Дубре сме!
- Как си, наборе? - Дубре съм.
- Как е бабата? - И тя.
Девет дена й изнесох,
ходя, нося и цветя.
- Как са младите? - Дубре са.
- Как е внучето? - И то.
Вчера някой да го срещне,
взел му новото палто.
- А комшия ти? - Бомба!
Той, комшията Иван,
на електромера - пломба,
парното го спира сам.
- Дръж се, наборе! - Държъ са.
- Горе челото! - Кое?
- Горе чело! - А-а, на село...
Там са още по-дубре.
- Как е бабата? - И тя.
Девет дена й изнесох,
ходя, нося и цветя.
- Как са младите? - Дубре са.
- Как е внучето? - И то.
Вчера някой да го срещне,
взел му новото палто.
- А комшия ти? - Бомба!
Той, комшията Иван,
на електромера - пломба,
парното го спира сам.
- Дръж се, наборе! - Държъ са.
- Горе челото! - Кое?
- Горе чело! - А-а, на село...
Там са още по-дубре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
) Дубре си... Щом на тъгата гледаш с усмивка - дубре си СИ!!!
