Дуел
Най-трудния дуел играх... страхотен...
Така се хвърлям... на живот и смърт...
Със смелост, без доспехи, неподготвена...
Врагът ми е отчайващо добър...
Кръстосвам шпага... аз съм упорита...
Не се предавам никога, докрай...
Докато в миг на слабост не политам...
Звук стъклен от строшено чувам май...
Парченца разпиляха се... но странно...
Цветът им бе бонбонен, розов цвят...
Посягам с изненада, бездиханна...
там, долу... очилата ми лежат...
Били са толкоз дълго на очите,
че станали са част от моя лик.
Сега, когато паднаха разбити,
подтиснах и сподавих своя вик...
Какъв ти тук дуел?!?... Мъгла и вятър!...
Каква ти шпага? – сабя от картон...
Поне врагът ми - мелници да бяха,
а то... АЗ, с огледалото в синхрон....
31.01.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
