31 янв. 2007 г., 15:32

Дуел 

  Поэзия » Философская
1781 0 24

 

Най-трудния дуел играх... страхотен...

Така се хвърлям... на живот и смърт...

Със смелост, без доспехи, неподготвена...

Врагът ми е отчайващо добър...

Кръстосвам шпага... аз съм упорита...

Не се предавам никога, докрай...

Докато в миг на слабост не политам...

Звук стъклен от строшено чувам май...

Парченца разпиляха се... но странно...

Цветът им бе бонбонен, розов цвят...

Посягам с изненада, бездиханна...

там, долу... очилата ми лежат...

Били са толкоз дълго на очите,

че станали са част от моя  лик.

Сега, когато паднаха разбити,

подтиснах и сподавих своя вик...

Какъв ти тук дуел?!?... Мъгла и вятър!...

Каква ти шпага? – сабя от картон...

Поне врагът ми - мелници да бяха,

а то... АЗ, с огледалото в синхрон....

 

 

31.01.2007

© Дидислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??