didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
Jan 31, 2007, 3:32 PM

Дуел

2.1K 0 24

 

Най-трудния дуел играх... страхотен...

Така се хвърлям... на живот и смърт...

Със смелост, без доспехи, неподготвена...

Врагът ми е отчайващо добър...

Кръстосвам шпага... аз съм упорита...

Не се предавам никога, докрай...

Докато в миг на слабост не политам...

Звук стъклен от строшено чувам май...

Парченца разпиляха се... но странно...

Цветът им бе бонбонен, розов цвят...

Посягам с изненада, бездиханна...

там, долу... очилата ми лежат...

Били са толкоз дълго на очите,

че станали са част от моя  лик.

Сега, когато паднаха разбити,

подтиснах и сподавих своя вик...

Какъв ти тук дуел?!?... Мъгла и вятър!...

Каква ти шпага? – сабя от картон...

Поне врагът ми - мелници да бяха,

а то... АЗ, с огледалото в синхрон....

 

 

31.01.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0