23.01.2024 г., 20:57 ч.

Дух 

  Поезия » Философска
238 2 9

Още ли вървиш по пътя Млечен?

Смъртен ли си или вечен?

Търсиш ли се или скиташ?

Как от всичко ще опиташ?

Питам, ала ти мълчиш.

И звездите все броиш.

Няма смисъл. Те умират.

И се раждат. Без да спират.

Няма край. Начало също.

А пък аз си имам къща.

С кокошарник и обор.

И цветенца в малък двор.

Спираш дъх. За миг притихваш.

Гледаш в мен и се усмихваш.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??