Отново тъмен ден, а слънцето пак грее с божествени лъчи.

Нещо в тебе вика, сълзите да избършеш.

Направи го, дори светът омразно сив да е в твоите очи.

Време е светлината да погледнеш.

Ставай! Изправи се и забрави онези дни.

Сякаш нещо те подтиква да се бориш.

Сляп си, истината погледни.

Никога не си бил сам, никога, дори когато със самотата си се тровиш.

Сила има там, където нечие сърце тупти.

И в тебе има тая сила, уви, не си я виждал и няма, докато не спреш на бога да се молиш.

Не е от съдбата тая сила, не от бога или нечия магия.

Тя на твоето сърце е верен страж

и не знае граници, ни вяра към никоя светия.

Хората с хиляда имена наричат я, а за мене тя е просто „ДУХ” .