May 18, 2011, 11:26 PM

Дух

  Poetry » Other
591 0 0

Отново тъмен ден, а слънцето пак грее с божествени лъчи.

Нещо в тебе вика, сълзите да избършеш.

Направи го, дори светът омразно сив да е в твоите очи.

Време е светлината да погледнеш.

Ставай! Изправи се и забрави онези дни.

 

Сякаш нещо те подтиква да се бориш.

Сляп си, истината погледни.

Никога не си бил сам, никога, дори когато със самотата си се тровиш.

Сила има там, където нечие сърце тупти.

И в тебе има тая сила, уви, не си я виждал и няма, докато не спреш на бога да се молиш.

 

Не е от съдбата тая сила, не от бога или нечия магия.

Тя на твоето сърце е верен страж

и не знае граници, ни вяра към никоя светия.

Хората с хиляда имена наричат я, а за мене тя е просто „ДУХ” .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Бранков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...