mislitel (Георги Каменов)
1144 11090
27.05.2022 г., 11:06 ч.  

Духчето, което ме спасява 

  Поезия » Философска, Друга
276 4 9


Тази сутрин бях тъжен до болка,
на дъното сякаш бях спрял,
но усмихна се в мен онзи Жорко
без когото не бих оцелял...

 

Той е лудо момче, шушумига,
див, щурак, и досаден хлапак,
но небето с нослето достига
и дори пали огън... от сняг...

 

Колко пъти ме вдига щом падна,
та дори, ако трябва, с ритник...
Носи ме, ако не мога да стана,
но най-вече ме лекува с усмих...

 

И сега го усещам, помага,

Без да иска, да иска отплата -
Изплющя ме отзад със тояга
и ми каза Я горе главата!

 

Та се питам, дали всеки си има
малко духче, като мен, да го носи,
когато в душата нахлула е зима -
Ех, въпроси, въпроси, въпроси...

 

14.03.2022.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??