Духчето, което ме спасява
Тази сутрин бях тъжен до болка,
на дъното сякаш бях спрял,
но усмихна се в мен онзи Жорко
без когото не бих оцелял...
Той е лудо момче, шушумига,
див, щурак, и досаден хлапак,
но небето с нослето достига
и дори пали огън... от сняг...
Колко пъти ме вдига щом падна,
та дори, ако трябва, с ритник...
Носи ме, ако не мога да стана,
но най-вече ме лекува с усмих...
И сега го усещам, помага,
Без да иска, да иска отплата -
Изплющя ме отзад със тояга
и ми каза Я горе главата!
Та се питам, дали всеки си има
малко духче, като мен, да го носи,
когато в душата нахлула е зима -
Ех, въпроси, въпроси, въпроси...
14.03.2022.
© Георги Каменов All rights reserved.
