Той, Бог, ни среща и прегръща,
единствено... да сме добри.
За него влюбените чувства,
глухарчета са от мечти,
политнали към небесата
снежинки, пухчета от смях.
Подал ни длан, така, в отплата,
в денят да скачаме без страх.
Да дишаме и да живеем,
напук на помислите зли,
подрежда дните и ги взема
когато само той реши.
А дотогава, всеки миг е
подарък, смисъл, светлина,
духовен мост, така потребен
за всеки нас… към Вечността.
© Таня Мезева Всички права запазени
... да съборим каменни стени
и мостове от тях да построим...