Той, Бог, ни среща и прегръща,
единствено... да сме добри.
За него влюбените чувства,
глухарчета са от мечти,
политнали към небесата
снежинки, пухчета от смях.
Подал ни длан, така, в отплата,
в денят да скачаме без страх.
Да дишаме и да живеем,
напук на помислите зли,
подрежда дните и ги взема
когато само той реши.
А дотогава, всеки миг е
подарък, смисъл, светлина,
духовен мост, така потребен
за всеки нас… към Вечността.
© Таня Мезева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
