Ръцете вече не ме слушат.
Краката пък не ме държат,
но думи благи в мен се гушат
и ангели над мен кръжат.
И бели снегове над мене
захлупват моята глава,
и няма изглед за топене
във тази земна синева.
Години спират ми вървежа,
а пътя станал е трънлив.
Забравих вече и сърбежа
и на мерака ми свенлив. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация