Духовен образ скъп

Jan 13, 2016, 9:21 PM

Poetry » Other

259 0 2

Ръцете вече не ме слушат.

Краката пък не ме държат,

но думи благи в мен се гушат

и ангели над мен кръжат.

И бели снегове над мене

захлупват моята глава,

и няма изглед за топене

във тази земна синева.

Години спират ми вървежа,

а пътя станал е трънлив.

Забравих вече и сърбежа

и на мерака ми свенлив.

И тази орис ме измъчва,

и не намирам аз покой.

Лицето мъката излъчва

и кой ще ми помогне, кой?

Но с благи думи ще остана.

Ще кацне птицата на гръб,

кога до тебе аз застана-

един духовен образ скъп.

Please sign in with your account so you can comment and vote.