Духовен образ скъп
Ръцете вече не ме слушат.
Краката пък не ме държат,
но думи благи в мен се гушат
и ангели над мен кръжат.
И бели снегове над мене
захлупват моята глава,
и няма изглед за топене
във тази земна синева.
Години спират ми вървежа,
а пътя станал е трънлив.
Забравих вече и сърбежа
и на мерака ми свенлив.
И тази орис ме измъчва,
и не намирам аз покой.
Лицето мъката излъчва
и кой ще ми помогне, кой?
Но с благи думи ще остана.
Ще кацне птицата на гръб,
кога до тебе аз застана-
един духовен образ скъп.
© Никола Апостолов All rights reserved.
