23.04.2006 г., 9:45

Духовен пламък

829 0 8
Ако имаш плам в душата си не го гаси.
Дори да е една искрица само,
от нея огън запали.
Раздай по въгленче на всеки,
чиито плам е угасил,
че без него никой, що човек е,
по пътя си не ще върви.

Ако някъде съзреш омраза
времето не си губи...
с блага дума покори я
и в любов я превърни.
Знай, омразата е гнойна рана -
червей, що душата ти гризе,
ала ти не ще и се дадеш, човече,
знай,че и за нея има лек.

Ако съвестта ти е нечиста,
храмът божи посети.
Прагът, щом прекрачиш прекръсти се
и пред Бога се яви.
Прошка искай най-смирено,
та от грях да се спасиш.
Бог е Милост и Премъдрост
съвестта ти ще успокои.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти ми даде въгленче със него,
    аз ти давам от сърце от моя плам.
    Дано щастлива да си вечно.
    Душата ти е светъл храм.
  • много е истинско страхотно е
  • Браво!Прекрасен стих! /6/
  • ''Ако имаш плам в душата си не го гаси.''Ах, какви думи! Продължавайте в същия дух!
  • Ако някъде съзреш омраза
    времето не си губи...
    с блага дума покори я
    и в любов я превърни.
    Отлично!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...