2.08.2009 г., 23:18

Духовна среща

2.2K 0 24

Тя ме гледаше,
сякаш
измерваше челото ми
спрямо това на Христос.
На Разпятие.
В малък мащаб.
На стената.

Аз ù казвах,
че всички паралели
в света са имагинерни.
Така се разминават
гледни точки.
И, че хората, отглеждани
като във ферми,
виреят в химизираните
почви.

Тя ме гледаше,
съзерцаваше.
И опитно
се глезеше,
докато преценяваше
дали банковата ми
сметка e достатъчно голяма,
че да нахраня
с насъщен раята.
 
Аз ù казвах,
че любовта
не познава понятия.
Че е висше
сливане
духовно.
И, че няма да ни
погнат със разпятия,
дори и да подходим
по-греховно.

Тя премести поглед.
Към стената.
Сякаш си търсеше
гол фетиш
за палаво настроение.
Пофлиртува и си тръгна.
Жената
нямаше влечение
към човек
без пари
за бакшиш...

... и поне за едно възкресение.

 

--

28.07.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...