3.02.2012 г., 13:22 ч.

Духът на чашата 

  Поезия » Философска
915 0 19



Творецът има сигурно вина,
затуй че е създал от кал човека.
И като чаша с празна кухина 
да дири съдържание, го врекъл.

Да сипва най-изискани вина,
отрови, спирт и всякакви отвари...
Да си налее изворна вода.
(днес няма да говорим на Граали).

А своя празен свят ще оцветим
с вкуса на най-препълнената чаша.
Та ако може някак да простим
на Бог, че да налее, не сколаса.

И няма Дух по-силен и чудат
от онзи дето в чашата живее...
А празните напразно ще дрънчат
на масите, където вино леем.

И нека минат хиляди луни
от времето на хаоса небесен.
Човекът ще налива и троши
и пълната му чаша ще е песен.

И пълната му чаша в своя дух,
Духът ще възвиси и ще познае.
Като водата чиста на Исус 
във вино претворена... И за рая.



© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??