10.04.2022 г., 10:00

Духът на слънцето

521 1 4

   

       Духът на слънцето

 

Очите ми ще търсят в рими тебе,

ще те рисуват под небесна светлина,

ще бъде миг красив и спряло време

и чакана, и лъчезарна любовта.

 

За миналото всичко ще забравя,

за да рисувам пак лъчите на деня,

миражите далече ще оставя,

защото с мене ще е тази красота.

 

Ще пиша стиховете сутрин рано,

за да поемат първи слънчеви лъчи,

ще пиша бързо, ясно и разбрано

и ритъмът доброто в тях ще задържи.

 

Духът на слънцето ще ги съпътства

и свежестта на утринната красота,

и синева безкрайна и небесна,

и най-прекрасната усмивка на деня.

 

                              Мария Мустакерска

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...