Духът остава в птичите зеници
Улавям се, че крадешком те гледам.
Така си по-красива от богиня.
Велик е този миг, защото е последен
и с него връщам те в Едемската градина.
Какво ни липсва, за да сме щастливи...?
Навярно тръпката отплувала в безкрая
с един мираж наречен Каста Дива -
безсмъртно ехо - пратеник на Рая.
Душата ми от тялото се свлича,
докоснеш ли я с поглед нежен.
На риза тънка в този миг прилича,
за сбогом вееща се върху бездна.
Духът остава в птичите зеници,
съзира самотата и безспир се рее
сред върхове забодени във игленици
на изгрев, който тъжно розовее.
Изплъзваш се в ленивите полета,
любов единствена - вода в пустиня.
От бъдеще по-девствена,
вулкан изригнал
над свят тъждествен с шепа пепел.
https://interlude.hk/the-best-performances-casta-diva-by-vincenzo-bellini/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
