Думам ти, мъко
Да чакам ли да се върнеш,
моя мъко проклета…
Подир мрака да тръгнеш
после да свърнеш клета
в реката да се умиеш,
тънки пафти да сложиш,
трендафил в китка да свиеш.
Да забравиш за стомни,
но да си спомниш мегдана.
Мисъл да ти заседне
като кросното на стана…
Да ми, мъко, прошепнеш:
„Щом стигна, либе, чешмата
клепките ще притворя,
ще ми напиеш водата,
ти, моя първа изгора…
Утре на друг ще пристана,
тази нощ ще съм твоя…“
И, мъко, там на хармана
ще те направя своя…
а после пак ще умирам
… в песен да ме изпееш,
че в друго не се побирам
… как без теб да живея!
Ще чакам да ми се върнеш,
моя мъко проклета,
дорде реката пресъхне
и песента ти отеква…
Жени Иванова,
по картината на Мариела Арсова "Вземи ме"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
