Изпитах порив! Вените ми се изпълниха с живот... 
Настръхнах! Зениците ми се разшириха...
Не е възможно да се обрисува любовта с молив... Това е анекдот! 
Очите ти, усмивката... За стих ме вдъхновиха.

Засях в градината на своите мечти, 
две семки... Едната аз, другата ти - порасна ябълката на раздора...
Реално щеще ли да бъде между нас... Ха, почти! Мечти...
Идеалното не съществува, при все това, че ний сме хора!

Защо скандали? Дразги? Драма?
Нима не вдяваш?! Нужно е съдействие? 
Поисках много, пламнах от любовния пожар тъй, както се запалва слама...
Стараех се да не избухна - химическо взаимодействие...

Не, не се страхувам от чудовища!
Обичал съм едно, а другото във празното у себе си отглеждам...
И как избира се посока, щом си на кръстовище?
Очите щом ми избодат, проглеждам...
 
Красива си, но аз не търся само най-ярката измежду звездите...
В сърцето свое запазил съм едно место единствено за нея!
Жена, на която ще си споделя мечтите,
онази, с която искам остатъка от живота си да изживея...

Сълзите показват болка,
но могат да са показател и за радост...
А, красотата не показва само истини, 
тъй както опит никога не ще е синоним на младост.ш