Думи
1.4K
0
28
Мастилените думи изпод пръстите
отново избледняват неизречени.
(Умират бавно... бързо бяха писани,)
в очите отразени... непрочетени.
Разстрелват във сърцето... като в нищото...
Отеква гръм... и бързо се стаява.
Един живот оставен е по листите,
една любов... която се стопява.
Въздиша всяка дума след умората,
безспирно да кълне... и да прощава.
След черно-бяла тишина... прелистена,
огромна болка... винаги остава.
отново избледняват неизречени.
(Умират бавно... бързо бяха писани,)
в очите отразени... непрочетени.
Разстрелват във сърцето... като в нищото...
Отеква гръм... и бързо се стаява.
Един живот оставен е по листите,
една любов... която се стопява.
Въздиша всяка дума след умората,
безспирно да кълне... и да прощава.
След черно-бяла тишина... прелистена,
огромна болка... винаги остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
