30.11.2008 г., 22:58

Думи

1.5K 0 29
Много са думите,
раждали драми.
Сбъркали място. И време.
И хора.
Страшни моменти,
препълнени ями -
с обич,
изгубила в някой опора.


Всеки еднакво
на някой е липсвал.
Липсите често са камъни.
Тежести.
Кой ще намери
във тежкото смисъл?
Или утеха за утре...
За себе си.


Винаги първата крачка
е трудна.
Точно, когато
е станало лично,
идва онази -
нечакана дума.
Идва и тръгва...
И взима ни всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...