Елишка (Елица Стоянова) Елишка (Елица Стоянова)
23 364
Nov 30, 2008, 10:58 PM

Думи

  Poetry » Other
1.5K 0 29
Много са думите,
раждали драми.
Сбъркали място. И време.
И хора.
Страшни моменти,
препълнени ями -
с обич,
изгубила в някой опора.


Всеки еднакво
на някой е липсвал.
Липсите често са камъни.
Тежести.
Кой ще намери
във тежкото смисъл?
Или утеха за утре...
За себе си.


Винаги първата крачка
е трудна.
Точно, когато
е станало лично,
идва онази -
нечакана дума.
Идва и тръгва...
И взима ни всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0