12.01.2010 г., 12:22

Думи

826 0 1

Пестя ги винаги, когато трябва,

няма повече да ги пилея.

Колко време трябваше аз да  уча,

коя дума точно как те определя.

 

Според всички антоними,

няма по-противно нещо

от това да бъдеш длъжен,

съдбата тебе с мен да среща.

 

Всичко вече е разграбено,

палат без балдахин не струва.

А думите са скъпи вече,

няма как и кой да ги купува.

 

Тихо думи не изричай,

нека да се къпят в силен звук.

По-добре е да не казвам нищо,

реших и няма да се върна тук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....