Пестя ги винаги, когато трябва,
няма повече да ги пилея.
Колко време трябваше аз да уча,
коя дума точно как те определя.
Според всички антоними,
няма по-противно нещо
от това да бъдеш длъжен,
съдбата тебе с мен да среща.
Всичко вече е разграбено,
палат без балдахин не струва.
А думите са скъпи вече,
няма как и кой да ги купува.
Тихо думи не изричай,
нека да се къпят в силен звук.
По-добре е да не казвам нищо,
реших и няма да се върна тук.
© Карина Костадинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
