12 янв. 2010 г., 12:22

Думи

829 0 1

Пестя ги винаги, когато трябва,

няма повече да ги пилея.

Колко време трябваше аз да  уча,

коя дума точно как те определя.

 

Според всички антоними,

няма по-противно нещо

от това да бъдеш длъжен,

съдбата тебе с мен да среща.

 

Всичко вече е разграбено,

палат без балдахин не струва.

А думите са скъпи вече,

няма как и кой да ги купува.

 

Тихо думи не изричай,

нека да се къпят в силен звук.

По-добре е да не казвам нищо,

реших и няма да се върна тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...