Думи
И думите си искам да забравя,
в мълчанието си искам да остана.
Отдавам се на скрит копнеж.
Забравена. Объркана. Без думи.
Душата ми, разголена в уют,
премръзнала е от безсилие да се загърне.
И преглъщам без думи пресъхналите страсти.
Забравена. Объркана. Без думи.
В душата си съблечена, потънала
в мисли, за празните думи на думи
загръщам в шлем, издигайки
храм на твойте думи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Генчева Всички права запазени
Благодаря!
