И думите си искам да забравя,
в мълчанието си искам да остана.
Отдавам се на скрит копнеж.
Забравена. Объркана. Без думи.
Душата ми, разголена в уют,
премръзнала е от безсилие да се загърне.
И преглъщам без думи пресъхналите страсти.
Забравена. Объркана. Без думи.
В душата си съблечена, потънала
в мисли, за празните думи на думи
загръщам в шлем, издигайки
храм на твойте думи.
© Ваня Генчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!