6.09.2018 г., 14:39

Думи

731 1 0

Толкова банални оправдания!

Вярвай ми, не искам да ги чувам!

По-добре мълчи и в колебания

сам боли - аз няма да робувам

 

на страха да скоча в неизвестното!

Знай, пасивността не ми отива!

Трудното ме тегли, а не лесното.

Луда съм и крайно инатлива.

 

Нямам време, честно ти признавам.

Толерантността ми се пропука -

да те извинявам, да прощавам...

Колко ти е сложно - не ми пука!

 

Спри! Не искам думи - безполезни са.

Сам залъгвай се със оправдания!

Всичките ти думи - закъснели са.

Ров между ни - твоите колебания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...