6.09.2018 г., 14:39

Думи

736 1 0

Толкова банални оправдания!

Вярвай ми, не искам да ги чувам!

По-добре мълчи и в колебания

сам боли - аз няма да робувам

 

на страха да скоча в неизвестното!

Знай, пасивността не ми отива!

Трудното ме тегли, а не лесното.

Луда съм и крайно инатлива.

 

Нямам време, честно ти признавам.

Толерантността ми се пропука -

да те извинявам, да прощавам...

Колко ти е сложно - не ми пука!

 

Спри! Не искам думи - безполезни са.

Сам залъгвай се със оправдания!

Всичките ти думи - закъснели са.

Ров между ни - твоите колебания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...