6.09.2018 г., 14:39

Думи

739 1 0

Толкова банални оправдания!

Вярвай ми, не искам да ги чувам!

По-добре мълчи и в колебания

сам боли - аз няма да робувам

 

на страха да скоча в неизвестното!

Знай, пасивността не ми отива!

Трудното ме тегли, а не лесното.

Луда съм и крайно инатлива.

 

Нямам време, честно ти признавам.

Толерантността ми се пропука -

да те извинявам, да прощавам...

Колко ти е сложно - не ми пука!

 

Спри! Не искам думи - безполезни са.

Сам залъгвай се със оправдания!

Всичките ти думи - закъснели са.

Ров между ни - твоите колебания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...