6.09.2018 г., 14:39 ч.

Думи 

  Поезия
371 1 0

Толкова банални оправдания!

Вярвай ми, не искам да ги чувам!

По-добре мълчи и в колебания

сам боли - аз няма да робувам

 

на страха да скоча в неизвестното!

Знай, пасивността не ми отива!

Трудното ме тегли, а не лесното.

Луда съм и крайно инатлива.

 

Нямам време, честно ти признавам.

Толерантността ми се пропука -

да те извинявам, да прощавам...

Колко ти е сложно - не ми пука!

 

Спри! Не искам думи - безполезни са.

Сам залъгвай се със оправдания!

Всичките ти думи - закъснели са.

Ров между ни - твоите колебания.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??