Толкова банални оправдания!
Вярвай ми, не искам да ги чувам!
По-добре мълчи и в колебания
сам боли - аз няма да робувам
на страха да скоча в неизвестното!
Знай, пасивността не ми отива!
Трудното ме тегли, а не лесното.
Луда съм и крайно инатлива.
Нямам време, честно ти признавам.
Толерантността ми се пропука -
да те извинявам, да прощавам...
Колко ти е сложно - не ми пука!
Спри! Не искам думи - безполезни са.
Сам залъгвай се със оправдания!
Всичките ти думи - закъснели са.
Ров между ни - твоите колебания.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени