"Аз вярвам в мълчаливата любов", Давид Овадия
Нека пеят певци за онази любов, мълчаливата,
дето с поглед се врича.
Ти нахлуваш, превземаш... Със думи за миг ме опиваш.
Аз трептя като птичка.
Те са вик. Те са зов. Тежък мрак или ведро разсъмване –
под небе от тревоги.
Как внезапно ме грабва това твое мъжко присъствие
и ме хвърля във огън!
От желания луди в мен сякаш сърцето се пръска.
Ставам пагубна сприя.
На безмълвна любов да се учим навярно късно. ...