В спор виновни са, знам, и двете страни
и болка аз не искам да ти причиня,
за това, нарамена със толкова вини
трябва да говоря, трябва да се извиня.

Съдбата събра ни
по своя таен план,
а времето- дружбата сплоти ни-
тоз чист, безценен дар.

Събра те- сияйната, чистата, смелата,
много изстрадала- неоценената,
с мен- скръбна сянка,
прозрачна, невидима-
да носи болка- уморена,
да се бори- обезсилена.
И в едно цяло
живота превърна ни,
рамо до рамо
да се подкрепяме като сестри.

Ала нещо усещам
в таз дружба чиста-
бунтува се, в душата гори ме
жарко като хиляди огнища.

В спор виновни са, знам, и двете страни
и болка аз не искам да ти причиня,
за това, нарамена със толкова вини
с радост ще говоря, ще се извиня.

Приятелството перла е безценна
и който има нея- най- щастлив е на света,
ала страхът в мене буди се-
дали ще я опазим щом гони ме вина?

В спор виновни са, знам, и двете страни
и болка аз не искам да ти причиня,
за това, нарамена със толкова вини,
искам да говоря, искам да се извиня.

Съжалявам, че не успявам
всеки път да ти помогна,
че навреме все не идвам,
че трябва да съм ти опора,
а ме чакаш все
и излишна, че си чувстваш,
и се чувстваш наскърбена,
а като сестра си ми Ти скъпа
от друга майчица родена.
Навеждам пред теб глава засрамена.

Съжалявам, че несъгласна съм,
и то за важните неща,
понякога с теб
макар да зная-
рядко грешила си Ти до сега.

Съжалявам за фразите неподходящи,
що в сърцето се забиват отровни
като стрели думите тежки,
изречени за миг, запомнени вековно
Съжалявам за всичко, смирено съжалявам,
но да се бия за туй приятелство
не, не преставам.

И ето, за да Го запазим,
за да е силно
Истината да си кажем-
що душите в тайна е горило.

И Ти, и аз
всяка да издума със своя глас
какво боли ни, какво да променим
Дружбата крепка и свята
цяла да съхраним.

В спор виновни са, знам, и двете страни
и болка аз не искам да ти причиня,

за това, за да се помирим
Те моля говори и Ти сега…