Думи на вятъра
Дали разсеяно "Обичам" ще поискаш -
подхвърлено през рамо, ей така!?
Ще бъде ли за теб премерен рискът,
щом спреш с лъжата в Общата игра?
Дали ще те боли епизодично
и нерви няма да трошиш,
ако на вятъра са думи силни...?
"Безценно" здраве ще спестиш!
Във обръчи да стяга самотата,
с желание си да се примириш.
И вътрешно да стенеш в празнотата,
доброто в теб не ще да проявиш.
***
И, вместо да вървите двама,
сред тихото на чезнещия мрак,
за огъня самотен палиш клада,
че Обичта не ти е водещ знак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
